Социалният диалог е основен  инструмент за постигане на целта на европейските институции да координират икономическите политики на държавите-членки с оглед постигането на целите на Европейския съюз. Като такъв социален диалог се превръща в основен елемент на европейския социален модел. Това е крайъгълен камък на европейската демокрация. Въпреки това, след разширяването на ЕС за 2007 и 2013 г финансовата, икономическата и трудовата криза, стана все по-ясно, че този крайъгълен камък не е еднакво силен, солиден и жизнеспособен във всички държави-членки на ЕС, и по-специално в новите. През януари 2007 г. Румъния и България се присъединиха към ЕС и завършиха поредния  кръг на  разширяване на Европейския съюз  в Източна Европа. През 2013 г. последната, която се присъедини към ЕС, беше Хърватия. За да се подготвят за членството си в ЕС, тези пост социалистически страни трябваше да преминат  през десетилетия на радикални социални и икономически промени.  В настоящият момента, пред предизвикателството на  европейската интеграция, са изправени следващите страни кандидатки, които споделят едно и също политическо минало и социални и икономически особености - Сърбия,  БЮР Македония, Албания, Черна гора